...

ето го;
Знаеш, слушал си; това е част от твоето знание, част от едно наследство - че си душа, а не си тяло - но то не е истина за тебе. Най-напред отстрани това неистинно знание. Приеми факта, че познаваш себе си само като тяло. Продължаваш да вярваш че си душа и продължаваш да живееш като тяло, затова си разделен и цялото ти същество не е естествено, превръща се в нещо псевдо. Това поражда голямо напрежение в тебе.

то не е ли кръстът? Дали от време-навреме не е насъщно необходимо?.. Животът поражда напрежение, не смъртта... Иначе да, тялото е душата тук-сега.