Аз не мога да съм като всичките, прегърнали сърцето ти, свлекли душата ти, издърпали сълзите ти от вампирясалата страна на аортата ти.
Пиша историята върху гърдите ти, с мастилото от сините очи на мъртвите ми прадеди.
Аз съм демонът на твоя Рай, аз съм ангелът на твоя Ад, аз съм второто ти аз на Чистилището.
Реката, която ще отнесе бездетната ти индивидуалност, разхвърлените рози по тротоарите на забързените ти писъци.
Аз съм доброто сънуване на кошмарите ти.
Заспи до кошмарите си, които ридаят, за да бъдат обикнати. Кървавите чаршафи на бездетната майка. Разбитите зъби на бащата, който си ги е слагал в пазвата, за да не подяде децата си. Обезглавените братя, които са откъснали ръцете си, за да не разхвърлят златото на загубената самоличност. Побелелите погребения на мъртвите.
Това не е Вселената, която ще те прегърне, това е черната дупка, която ще вакуумира същността ти. Това не е будилник, а приспивна песен. Това е лек, това е разредена отрова.
Дим се сипе от очите. Сълзи от устните. Вода от пясъка. Камък от въздуха. Вятър във вакуума. Любов от пръстите на мъртвите. Лудост от миглите на живите.
Не кърви сърцето ти...кървят ръцете ти, от всичките сърца, които прегръщаше. Не плачат очите ти- плачат всички пощенски гълъби за погубените ти писма на твоите прокудени любови.
Това не беше гилотина, а смърт за опашката. Аз не бях ангел, а демон, в който се бе вселил Бог. Аз не бях смърт, а роса на една изсъхнала нива, върху всички личности, които бяха погребани под нея.
P.S.Из ""Страници от Рая""
